Несесерът има много и различни приложения – от организиране на ученическите принадлежности, до превръщането му в стилен аксесоар за козметиката на дамите и господата. Но превърнал се в част от ежедневието ни несесерът остава някак незабележим сгушил се удобно на дъното на чантата или в някой ъгъл на бюрото.
Наскоро преоткрих
удобството и практичността на малкото дамско несесерче за гримове. Но ми беше
някак скучно, едноцветно и безлично. Извадих от гардероба малки разноцветни
парченца и си направих ново весело несесерче, което при всяко отваряне ми носи
наслада и предизвиква усмивка. И в желанието си да споделя това усещане с
повече хора се увлякох и направих цяла серия свежарски аксесоари.
Ръчно изработен несесер
Ръчно изработен несесер
Но да се върнем на
практичността. Различните размери позволяват да изберем най-подходящия за целта
ни. Те организират хаоса в чантата, чекмеджето, куфара. Висококачествените
памучни платове придават уникална визия и позволяват лесна поддръжка в
пералнята. Несесерът може да бъде необикновен и стилен, както и удобно
моделиран според предназначението си. За път, за всеки ден, с цип, с копче,
голям, малък или с нестандартна форма, за подарък или за вас самите –
несесерчето е неизменна част от ежедневието ни.
Бебешка лента и ластичета с копчета за две сестрички
В началото на Февруари Галя ме помоли да обзаведа двете и дъщерички с нови аксесоари за коса. Повода е погачата на малката и предстоящата фотосесия. Темата беше една от рокличките на децата в нежно кремав цвят с изящна бродерия. Тъй като децата са на различна възраст, а аксесоарите трябваше да са в един стил, то се спряхме на лента с фибичка с копче за малката и ластичета с копчета за голямата.
На работа
Веднага след отпуската ми се захванах за работа заредена с нови сили и много вдъхновена.. Ръцете ме сърбяха да хвана четките и боите. Първо си избрах мотив от бродерията на роклята, който да пресъздам на украшенията. Най-сложно беше да уцеля точните цветове, защото дрешката не беше пред мен и работех по снимка. С най-тъничките четки започнах да нанасям боите пласт по пласт на бледо кремав памучен плат. Постепенно се появяваха желаните форми и се очертаваше рисунката. Доволна от себе си оставих готовото парче плат да изсъхне хубаво, за да продължа на сутринта без риск нещо да се размаже.
С полу отворени очи …
Още преди кафето се запътих ентусиазирана към ателието. Нежните форми ме чакаха на бюро да бъдат претворени в аксесоари за малките девойки. Изрязах внимателно плата на три кръгчета по размер на заготовките за копчета. В голямата кутия с ластичета открих най-подходящия карамелен цвят и храс – прас на пресата за копчета. Готово. Две ластичета за коса с рисувани копчета ме гледаха дяволито.
С лентата на малката имах повечко работа. Облякох копчето за центъра и набрах тюл с цвят горчица като чорапогащника и обувчиците и. Получи се сладко рошаво цветенце. Добавих облечена фибичка отзад, за да може и каката да го ползва като шнола. Избрах за нежната главица ластична лента от памучна дантела и сложих ограничители, за да регулират дължината. И воаля – сета за празненството беше готов.
Галя остана очарована и сега чакам снимки на малките хубавици с новите си аксесоари.
Нали така започват всички приказки. Е тази е по-различна.
Отдавна, вече не помня кога, в една далечна страна имало чудна гора. Това била необикновена гора обитавана от вълшебни чудати създания. Горски феи, еднорози, нимфи и добри тролчета бродели навред необезпокоявани от хората. Русалки и златни рибки плували в езерата и реките, златни ябълки и чудни цветя обагряли дърветата.
..magic Forest.. Wide Desktop Background
Един ден в гората настъпила паника. Всички вълшебни твари се събрали около поляната. Какво ли става там?
Ято пеперуди носело бяло ефирно вързопче, а отвътре любопитно надничала къдрава главица. „Дете, дете, човешко дете.” – шепнели листата и мълвата за човешкото дете в гората бързо се разпространила. До тогава никой човек не е дръзвал да смущава спокойния живот на приказните същества.
Пеперудите поставили леко вързопчето по средата на поляната, а отвътре изпълзяло малко усмихнато момиченце. Голичко, тромаво и непохватно, но с блеснал поглед в щастливите си любопитни очички. „Какво ще правим с това дете? Да го върнем ли обратно?” – шепнели листата.
Горските създания се събрали на съвет. Някои искали да върнат детето сред хората, страхували се от него. Други искали да го задържат, за да могат да го изучат. След дълги дискусии решили феите да отгледат малкото момиченце и да го възпитат в обичаите и нравите на вълшебната гора.
Феите дарили момиченцето с приказна рокличка от цветни листенца и я нарекли Фърфолета – Пеперудено дете. Фърфолета растяла безгрижна и щастлива сред вълшебната гора. Всички същества се грижели за нея и и предавали своите знания, а тя в замяна ги дарявала с щастливи усмивки.
Така минавали годините в игри и забавления докато един ден Фърфолета се погледнала в реката и разбрала, че вече не е малко момиченце, а голяма госпожица, която не прилича на никое друго от приказните същества обитатели на гората. В нея нямало нищо вълшебно.
Разплакала се Фърфолета и отишла при дървото на знанието да го моли за съвет.
О, мъдро старо дърво, което събира знания от началото на света. Моля те отговори ми, защо съм тук сред Вас щом няма нищо вълшебно в мен? – с насълзени очи попитала тя дървото.
Малка Фърфолета ти си дете на щастието. Твоето вълшебство се крие вътре в теб – мисията ти е да правиш всички щастливи. – отвърнало дървото.
Но как мога да правя всички щастливи? – недоумявала Фърфолета.
Сама ще откриеш подходящия начин. А щом го намериш феите ще те дарят с вълшебни криле, за да обикаляш света и да подаряваш усмивки.
Фърфолета не знаела какво да направи и решила да тръгне на пътешествие току виж открила начин да прави всички щастливи. Сбогувала се с горските създания и се отправила към света на хората. Тя все още била облечена в роклята си от цветни листа с пеперуди в косите. Още щом стигнала до първия град хората изпадали в смях при появата и. Тя учудено ги подминавала и се радвала, че може да ги развесели въпреки, че не знаела какво предизвиква техните усмивки. Минавайки покрай едно шивашко ателие отвътре излезнал стария шивач и я поканил да отиде при него.
Голямо удоволствие ми доставя да работя по поръчка. Особено когато ме оставят да творя според моето въображение и вкус. Благодарна съм на Цвети за доверието. Ето и предизвикателството което ми отправи – ръчно изработена диадема с копчета с макове и тъмно синя основа.
Ръчно изработена диадема
Поради липса на хубав плат с малки макове реших сама да го създам. В ума ми заплуваха различни цветове и форми. Грабнах молива и надрасках набързо няколко щриха на плата. Така се оформи основното цвете. Но макът е червен с жълти тичинки и зелени листа. Как ли да го съчетая с тъмно синьото?
В голямата кутия с платове открих малко парченце син ранфорс на ситни бели точици. Идеално! До тук добре, но копчетата трябва да са три, за да стои завършена композицията. Отново хванах молива и се роди макова пъпка на белия плат. Време е за оцветяване. Любимата ми част.
Ръчно изработена диадема
Алено червено, черно, бяло, зелено и жълто се разляха и оформиха цветчетата. И отново съхнене до сутринта. Изпичане на боите и подготовка за обличане на копчетата.
Предварително съм си подготвила основите за копчета с ластичета, за да се захващат на ръчно изработената диадема и да могат да се сменят. Предимство е, че имах готова тъмно синя основа и не се наложи тепърва да шия. С любимата ми преса и трите калъпа лесно облякох копчетата. Резултата зашемети дори мен.
