Приказка за вълшебната фея Фърфолета
Имало едно време …
Нали така започват всички приказки. Е тази е по-различна.
Отдавна, вече не помня кога, в една далечна страна имало чудна гора. Това била необикновена гора обитавана от вълшебни чудати създания. Горски феи, еднорози, нимфи и добри тролчета бродели навред необезпокоявани от хората. Русалки и златни рибки плували в езерата и реките, златни ябълки и чудни цветя обагряли дърветата.
Един ден в гората настъпила паника. Всички вълшебни твари се събрали около поляната. Какво ли става там?
Ято пеперуди носело бяло ефирно вързопче, а отвътре любопитно надничала къдрава главица. „Дете, дете, човешко дете.” – шепнели листата и мълвата за човешкото дете в гората бързо се разпространила. До тогава никой човек не е дръзвал да смущава спокойния живот на приказните същества.
Пеперудите поставили леко вързопчето по средата на поляната, а отвътре изпълзяло малко усмихнато момиченце. Голичко, тромаво и непохватно, но с блеснал поглед в щастливите си любопитни очички. „Какво ще правим с това дете? Да го върнем ли обратно?” – шепнели листата.
Горските създания се събрали на съвет. Някои искали да върнат детето сред хората, страхували се от него. Други искали да го задържат, за да могат да го изучат. След дълги дискусии решили феите да отгледат малкото момиченце и да го възпитат в обичаите и нравите на вълшебната гора.
Феите дарили момиченцето с приказна рокличка от цветни листенца и я нарекли Фърфолета – Пеперудено дете. Фърфолета растяла безгрижна и щастлива сред вълшебната гора. Всички същества се грижели за нея и и предавали своите знания, а тя в замяна ги дарявала с щастливи усмивки.
Така минавали годините в игри и забавления докато един ден Фърфолета се погледнала в реката и разбрала, че вече не е малко момиченце, а голяма госпожица, която не прилича на никое друго от приказните същества обитатели на гората. В нея нямало нищо вълшебно.
Разплакала се Фърфолета и отишла при дървото на знанието да го моли за съвет.
-
О, мъдро старо дърво, което събира знания от началото на света. Моля те отговори ми, защо съм тук сред Вас щом няма нищо вълшебно в мен? – с насълзени очи попитала тя дървото.
-
Малка Фърфолета ти си дете на щастието. Твоето вълшебство се крие вътре в теб – мисията ти е да правиш всички щастливи. – отвърнало дървото.
-
Но как мога да правя всички щастливи? – недоумявала Фърфолета.
-
Сама ще откриеш подходящия начин. А щом го намериш феите ще те дарят с вълшебни криле, за да обикаляш света и да подаряваш усмивки.
Фърфолета не знаела какво да направи и решила да тръгне на пътешествие току виж открила начин да прави всички щастливи. Сбогувала се с горските създания и се отправила към света на хората. Тя все още била облечена в роклята си от цветни листа с пеперуди в косите. Още щом стигнала до първия град хората изпадали в смях при появата и. Тя учудено ги подминавала и се радвала, че може да ги развесели въпреки, че не знаела какво предизвиква техните усмивки. Минавайки покрай едно шивашко ателие отвътре излезнал стария шивач и я поканил да отиде при него.